И да и не.

Както споменах в предишния пост, само по себе си понятието „аутизъм“ не е достатъчно защото е много широкообхватно. Може да се прояви в десетки хиляди разновидности, като при това всяка от тях ще е допълнително повлияна от специфичната среда и житейска история на индивида.

 

И така, нека бъда по-конкретен. За момента, най-точното определение за моето състояние е Синдром на Аспергер. Да, сигурно сте чули това име в медиите през последните дни. Както обикновено, нашите журналисти представиха темата по един изключително изкривен и неграмотен начин.

 

Е, сега ще се опитам да поправя (доколкото е възможно) щетите и да ви обясня по-добре какво е това Аспергер (като ще вмъквам и примери от личния ми опит).

 

Преди да започна, само искам да въведа два термина, които ще използвам за удобство – единият е аспи (от английски – Aspie), което е кратка дума за означаване на човек с Аспергер. Другата е невротипичен (neurotypical или за кратко NT), с която наричаме нормалните хора (защото думата „нормален“ е много субективна и някой би могъл да се почувства обиден от нея).

 

Като цяло, това е една лека форма на аутизъм, която се отличава и с още няколко особености:

 

1. Общуване – като цяло аспитата се справят по-добре с него от класическите аутисти. Понякога дори те сами търсят общуване с други хора (както правя и аз), но това не означава че са много добри в него. Често има недоразумения, неловко мълчание, неправилно разбрани думи или жестове... но нищо фатално, което да предотврати разбирателството. Склонни сме да гояворим дълго и предълго по любими теми, без изобщо да усещаме, че събеседникът може да е отегчен или да иска да говори за друго. Също така често говорим в много формален стил, дори и сред близки познати (което обикновено се отчита като странно).

2. Интелектуално развитие – сигурно сте чували израза „малък професор“. Е, аз бях точно такъв като дете и мога да потвърдя, че е верен. Някои аутисти проявяват изключително висок интелект (близо до или дори отвъд максимума на скалата!), а при аспитата това е дори още по-често срещано. Докато другите деца играят навън, един аспи би предпочел да седи вкъщи и да чете книги. Те често са предназначени за по-висока възрастова категория, но това няма да го спре. Един леко неприятен страничен ефект от всичко това е, че след това в училище ни е адски скучно – или вече предварително знаем нещата, които ни преподават, или ги схващаме по-бързо от невротипичните деца. Имайте предвид една важна подробност – този вид интелектуалност може да изглежда универсална отначало, но с времето започва да се проявява специализация. От гледна точка на училището, ученикът-аспи ще продължава да е по-добър от всички останали в определени области, но ще започне да показва слабост в други (моята слабост, например, е математиката).

3. Интензивни, но тесни интереси – друг типичен белег на един аспи е силният интерес към определена област от познанието. Този интерес може да бъде изключително тесен – например да запаметяваш имената на държави и столиците им, но да не проявяваш никакъв интерес към географията като цяло. Аспитата също така се чувстват привлечени към части от по-големи и сложни обекти. Дори и днес много обичам да гледам схеми на нещо (машина, сграда, организъм и т.н.), на която са посочени и обяснени всички отделни части, до най-малката подробност. Колкото и да са силни тези интереси, обаче, понякога сме склонни внезапно да ги зарежем и заменим с други (също толкова тесни).

4. Въображение – като цяло се счита, че аутистите са лишени от него, но това не е напълно вярно. При някои се проявява, при аспитата дори по-често. Тук отново може да се забележи известна специализация – например изключително силно умение за боравене с определен вид абстрактни мисли (напр. триизмерни тела в ротация), но неумение с други (напр. цветове). За всеки е различно.

 

Като оставим настрана тези особености, хората с Аспергер споделят много от характерните черти на аутистите, макар и в по-слаба форма.

 

Най-добрият пример за това е сетивното претоварване (sensory overload) – твърде много светлина, шум или движение ни претоварват и всичко се разбърква (трудно е да се опише с думи). В тази ситуация, единственото, което можеш да направиш е да избягаш – като отидеш другаде или просто като се „изключиш“ за всичко и всички. Или просто да се свиеш в ъгъла и да се вцепениш... няма значение, само и само да изолираш напиращия поток.

 

Друг пример е повторяемостта – чувстваме се най-комфортно, когато правим всичко по един и същи начин, почти като ритуал. Промените ни стресират изключително много, особено когато са неочаквани. Ефектът е подобен на сетивно претоварване.

 

За накрая оставих най-важното – хората с Аспергер са безопсани. Могат да се гневят и да изпускат емоции от контрол, но никога не биха наранили някого (волно или неволно). Това го казвам специално за медиите, които неведнъж намекнаха, че да си аспи едва ли не означава да си потенциален убиец. Това е просто поредният безумен предразсъдък, с който ни се налага да се сблъскваме...

 

 

Всичко това е само върхът на айсберга, но е добра основа. Надявам се, че сте успели да научите нещо ново. До следвашия път...

Здравей,

Баща съм на момченце, което отговаря на много от характеристиките на синдрома на Аспергер. На 4 години и половина е. В градината оплакванията са си стандартните за тези деца - бързо губи интерес, не внимава, макар да запомня всичко лесно, не е особено общителен. Учи английски - направо е като обсебен от това. Изключително умен е, но и е много труден характер. Когато си науми нещо е почти невъзможно да му кажеш не. Не приема никакви обяснения и доводи.
Молбата ми е да ми помогнеш със съвети. Можеш ли да ми обясниш какво става в главата на такива деца (каквото пишеш че си и ти), когато получат НЕ за отговор? Как да подхождам в такива ситуации?
Ще ти дам и конкретен пример. В събота бяхме в зоопарка. Всичко беше ок, до момента в който реши да се върнем на една пейка, където бяхме седели преди малко. Неговото място обаче вече беше заето, но той настояваше да седне там. Разбира се се опитах да му обясня, че пейката не е наша, а и има достатъчно място да седнем от другата страна...но той не приема никакви обяснения. Започна да реве и да се тръшка и това е. Не чува какво му обяснявам. Как да постъпвам в такива случаи? Как да стигна до съзнанието му? Не искам да постъпвам насилствено. Дай ми съвет, моля те...
Надявам се да не съм те притеснил...

Поздрави,
Ники

Синът ми е на 16 г..Ясновидка, забележете ,а не лекар или учител трябваше да ми каже че синът ми е с лека форма на аутизъм! Разчетох се в интернет и попаднах на вашите статии , които са много добре написани за да ги разбере всеки. Написани по човешки ! Синът ми отговаря според мен на Аспергер .Регистрирах се тук специално за да мога да ви благодаря!