ВНИМАНИЕ: Този материал няма за цел да омаловажава земетресенията или каквито и да е други природни бедствия. Целта му е да осмее традиционната реакция на българското общество в такива случаи, особено на медиите, които, също така традиционно, реагират крайно неадекватно.

 

Българският Сеизмичен триатлон (БСТ) е един рядко, но изключително атрактивно спортно събитие, което се наблюдава на територията на нашата мила родина непосредствено след сеизмична активност (демек – земетресение).

 

Триатлонът се състои от следните дисциплини:

 

1. Усещане на Дълги Разстояния: След като земята е спряла да се люлее, започва бясна надпревара за писане по форуми, коментари, Фейсбук статуси и други подобни виртуални услуги. Целта е поне един човек от всеки град да напише, че е усетил труса. Градът, от който има най-много коментари за „усещания“ е победител. Допълнителни точки се дават за шокиращи детайли от типа на „лампата се люлееше“ или „чашите за ракия звънтяха“.

Няма никакво значение къде точно е било земетресението – може да е било във Вранча, в Черно Море, в Чили, на южния полюс или дори на Марс, но то непременно е било усетено във всички точки на България. Всеки, който се съмнява в това, явно е загубил връзка с действителността.

 

2. Страхобой: След като стане ясно, че всички сме усетили поредния епохален трус, идва ред на следващото вълнуващо състезание – кой колко се е уплашил. Не ги гледайте тия тъпи западняци дето запазват спокойствие и мислят трезво – те са загубеняци. Истинският българин гордо и патриотично изпада в паника!

Социалните мрежи отново влизат в действие, за да може всеки да обяви пред света „ох, много страшно беше“, „ох, животът ми мина пред очите като на лента“, „ох, клатеше много силно“, „ох, обречени сме“. Най-сърцераздирателните истории за изпитан страх печелят медали. Допълнителни точки се дават за специални постижения като евакуация за по-малко от 5 секунди или прекарване на нощта в колата пред блока.

 

3. Журналистически Маратон: Най-веселата част от Сеизмичния Триатлон, главно защото тя се състои от два тура. Първият тур е веднага след труса, когато смелите журналисти започват да разпитват знайни и незнайни пенсионери за това как са преживели земетресението. Допълнителни точки се дават ако пенсионерът си спомни как са се отбелязвали земетресенията по времето на Георги Димитров или Вълко Червенков.

Вторият етап се състои на следващия ден и се играе в ТВ студио – от едната страна сядат учени, които знаят много неща за сеизмичните процеси, а от другата – неуки журналисти (най-често водещи на сутрешни блокове), които излъчват откровена тъпота и жажда за евтини сензации (е трябва да вдигаме рейтинга, нали?). Журналистите бомбардират учените с малоумни въпроси, като задължително условие е да се търси връзка с Перник (защото пернишките трусове са най-яките в света). Допълнителни точки се дават за задаване на наистина оригинални въпроси като „Какво ще стане ако Витоша се размести? Ами ако река Тунджа потече наопаки? Ами ако Черно Море се оцвети в бледорозово? Имат ли братя Галеви нещо общо с труса? Как ще се отрази трусът на избора на нови конституционни съдии? Как ще се отрази трусът на позицията на новия хит на Графа в класациите?“

Специален бонус се дава за употребата на израза „зачестилите напоследък земетресения“! Не забравяйте – в българските медии всичко е „зачестило напоследък“, независимо дали става дума за трусове или за сезонната миграция на щъркелите.

Страхотен постинг! А що се отнася до реакциите - май „ох, клатеше много силно“ се доближава най-много до истината ;)

Якоооо! Браво! Особено интересна е 3 - та дисциплина!