Преди няколко години открих, че съм аутист.
За повечето хора подобно нещо сигурно звучи шокиращо, но аз не бях особено изненадан. От най-ранна възраст съм си бил странен по един или друг начин. Още в детската градина вечно бях „проблемното“ дете на групата – необщителен, невъзпитан, развалящ дисциплината и т.н. Винаги предпочитах да се изгубвам в мислите си, вместо да си играя с другите, а това се считаше за нещо лошо – проява неподчинение или дори антисоциалност (това се случва преди 1989).
В училище съучениците директно си ме наричаха „луд“ или в по-добрите случаи „шантав“. Бързо се утвърдих като странника или смешника на класа.
По-късно започнах да минавам за „интровертен“ - и наистина, винаги съм обичал самотата. Присъствието на други хора обикновено ме затормозява, общуването често се превръща в мъчение, натоварено с безброй безсмислени ритуали и задължения.
Някаква гадателка пък веднъж ми каза, че съм бил „индиго“, но не съм много убеден в това.
И така докато един ден не започнах да се интересувам от темата за аутизма. Изчетох всички матерали, до които можех да се добера. Направи ми впечатление, че отговарям на много от описаните признаци. Консултирах се със специалисти и в един момент те потвърдиха подозренията ми...
И изведнъж пъзелът се нареди. Целият ми живот придоби смисъл.
И така един ден стигнах до решението за този блог. Убеден съм, че много други хора е трябвало да преживеят всичко това – да знаят, че са по някакъв начин различни от останалите, без да могат да го дефинират ясно или обяснят. От личен опит знам колко е страшно постоянно да мислиш, че не си „в ред“ или че си „сбъркан“ без да знаеш защо точно. В България темата е била пренебрегвана твърде дълго. Фактът, че открих истината за себе си толкова късно (след 20-тата си година) е красноречив.
Първата цел на този блог е да ви опиша как изглежда светът погледнат през нашите очи. Той често ще е странен, чужд, размит, изкривен, дори на моменти плашещ, но все пак ще е същият свят, в който живеете и вие. Това ще ви помогне да ни разберете по-добре, а може дори и да научите нещо ново за себе си.
Също така планирам споделям неща от своя личен опит, които могат да бъдат ценни уроци.
И ето първото нещо, което можете да научите от мен (и то е основополагащо) – аутизмът не е само едно състояние, а цял спектър. Всеки случай е уникален. Съществуват много аутисти, които са практически безпомощни и не могат да живеят без чужда помощ. Но също така съществуват и много от тъй-наречените „високофункциониращи“ аутисти, които може да изпитват някои дребни затруднения в ежедневието, но въпреки това са напълно способни да живеят самостоятелно, да работят, и дори да създават семейства – тоест да бъдат пълноценни членове на обществото. А някои дори започват да пишат блогове :)
Да си аутист означава преди всичко да бъдеш сам. Всяка твоя дума или действие може във всеки един момент да се сблъска с непробиваемата стена на общественото невежество. От тук идва и втората цел на този блог – да оборвам митовете и да ви споделям информация от първа ръка. Колкото повече знаете, толкова по-малка ще е пропастта, която ни разделя.
И не на последно място – този блог е моята възможност да говоря открито. В реалния живот полагам огромни усилия да прикривам състоянието си от всички. Още в ученическите години се научих да наблюдавам поведението на „нормалните“ хора и после да го имитирам, така че да да се сливам с тях и те да не ме разпознаят като различен. Това беше тактиката ми за оцеляване. За момента, този маскарад е все още необходим – обществото ни е твърде незряло, за да реагира адекватно по тази тема. Има твърде много предразсъдъци и страх.
Надявам се да ви бъда полезен. Не се страхувайте да задавате въпроси. До скоро...
